Това е кратък наръчник за това как да храните котката си с правилните храни, как да поддържате купичките й чисти и как да се уверите, че й давате достатъчно вода. И кучетата, и котките принадлежат към групата на месоядните животни (род Cаrnivora). Обаче има фундаментални разлики в техните хранителни изисквания. Кучетата са психологически сходни с много други бозайници, такива като хората. Те ядат храни с животински и зеленчуков произход и сe считат за всеядни. Котката е само месоядно животно. Котките имат нужда от няколко основни хранителни съставки. Те включват таурин, аргинин, витамин А и арахидонова киселина. Арахидоновата киселина е незаменима мастна киселина. Тези незаменими хранителни съставки са или в недостатъчни количества, или въобще липсват в растителните храни. Храната на котката ви трябва да бъде специално подбрана, за да задоволи нейните хранителни нужди и да й осигури здраве и благоденствие. Балансирана диета Котката не е куче Търговско приготвени храни за домашни любимци Мляко Котенца Възрастни котки Котки майки (кърмещи котки) По-възрастни котки Хранителни предпочитания Здравословни храни Балансирана диета Като всички други живи създания, котките имат нужда от балансирана диета, за да живеят и за да бъдат здрави. Тяхната диета трябва да съдържа белтъчини, мазнини, витамини и минерали в подходящи количества и в правилни пропорции. В добавка към това, като строги месоядни, котките се нуждаят от определени хранителни съставки, които естествено се намират само в животинските тъкани. Калории Също както при хората, котките трябва да имат правилния баланс между приетите и изразходвани калории (или енергия). Този баланс се влияе от множество фактори, такива като възраст, физиологично състояние и ниво на активност. Подрастващи котенца, бременни или кърмещи възрастни котки се нуждаят от относително повече калории отколкото другите възрастни котки. Неактивни домашни котки обикновено се нуждаят от по-малко. Можете да измервате количеството калории, което поема вашата котка – и дали е прекалено високо или прекалено ниско – чрез опипване на ребрата й и чрез проверяване на теглото й. Котки, които приемат прекалено много калории, ги натрупват като допълнителни мазнини и стават с наднормено тегло; котки, които приемат твърде малко калории, изгарят натрупаните телесни мазнини и губят тегло. Те могат да отслабнат прекалено много. Белтъчини Какво са белтъците? Белтъците са големи молекули, съставени от дълги вериги от техните съставни единици. Съставните им единици се наричат аминокиселини. Аминокиселините могат да бъдат подредени в различни комбинации, за да се получи почти безкрайно разнообразие от белтъци с различни характерни свойства. Какво общо има това с диетата на моята котка? Белтъците са основни компоненти на живите клетки. Те регулират метаболизма, подкрепят структурата на клетъчните стени и образуват мускулните фибри. Те са съществени за растежа и възстановяването на телесните тъкани. Белтъците са особено важни за котенцата, бременните котки, кърмещите котки и животните в период на възстановяване. Те са и важен източник на калории в диетата на котката. Котката има по-голяма нужда от белтъци от много други бозайници, включително и кучетата. Тя има месояден метаболизъм, който не може да се приспособи към ниски нива на приемания протеин. Затова котката се нуждае от специално съставена котешка храна, за да задоволи високите си нужди за белтъчини. Котката не може да бъде хранена с човешка или дори с кучешка храна. Котката също така се нуждае от диетичен протеин, който да й осигури специфичните аминокиселини, които нейното тяло съответно не може да синтезира. Нейната храна трябва да осигурява тези „незаменими” аминокиселини в достатъчни количества: Аргинин Недостигът на аргинин е нещо много сериозно и може да бъде фатално. Аргининът се намира в животинските тъкани като месо и във всички висококачествени храни за котки. Таурин Недостигът на таурин може да доведе до ослепяване и заболявания на сърцето. Уверете се, че котешката храна съдържа нужните количества таурин. Тауринът се съдържа в животинските тъкани и в незначителни количества в растителните храни. Мазнини Мазнините се състоят от мастни киселини и глицерол. Две мастни киселини – линоленова киселина и арахидонова киселина – са от особена важност за здравето на вашата котка и трябва да бъдат осигурени в нейната диета. Недостигът на тези мастни киселини може да доведе например до суха, матова козина и проблеми с размножаването. Арахидоновата киселина се намира в животинските тъкани, но не и в растителните храни. Това е още една причина, поради която котките не могат да растат добре или дори да оцеляват като вегетарианци. Мазнините доставят витамин А, D, E и K, които са решаващи за здравето и благоденствието на вашата котка. Още повече мазнините осигуряват вкуса и качеството на храната. Въглехидрати Котките обикновено имат диета, богата на белтъци и бедна на въглехидрати. Те могат добре да живеят на диета, лишена от въглехидрати – няма познато изискване за въглехидрати в диетата при котките. Въглехидратите обаче, са отличен източник на калории, затова са важна съставка в много котешки храни. Диетичните фибри, определена група въглехидрати, играят голяма роля в човешкото храносмилане. Те също така могат да играят роля и в храносмилането при котките. Изследваният показват, че включването на определени фибри, такива като целулоза от захарна тръстика, в котешката храна подпомага здравето на стомашно-чревния тракт при котките. Витамини Витамините са органични съединения, които помагат да се регулират телесните процеси. Повечето витамини не могат да бъдат синтезирани вътре в тялото и затова трябва да присъстват в диетата. Витамините могат да бъдат разделени на 2 категории: · Мастноразтворими · Водоразтворими Мастноразтворимите витамини – A, D, E и K – се съхраняват в мастната тъкан в тялото. Поради факта, че те могат да бъдат съхранявани, съществува по-малък риск от развиване на недостатъчност, ако котката ви не ги приема за известен период от време. В същото време, съществува риск от натрупване на витамини, ако котката ви приема витамини в излишък. Ако например храните котката си с големи количества пресен черен дроб, тя може да приеме прекалено много витамин А и вследствие на това да развие отравяне с витамин А. Ако животното ви е здраво, не обогатявайте котешката храна с допълнителни витамини. Добавките могат да предизвикат повече проблеми, отколкото биха могли да предотвратят. Водоразтворимите витамини не се съхраняват във времето и трябва да бъдат редовно доставяни – идеалното е всеки ден. Хората се нуждаят от витамин С в своята диета, но котките могат да го синтезират в тялото си. Това, от което котките се нуждаят в своята диета, са витамините от група В: витамин В1 (тиамин), витамин В2 (рибофлавин), витамин В6 и витамин В12 (кобаламин). Минерали Минералите са неорганични хранителни съставки, които могат да бъдат разделени на макроминерали и микроминерали (също така познати като ”микроелементи”). Различните минерали играят различни роли в метаболизма и функционирането на тялото. Калцият и фосфорът са основните минерали, включени в структурата на костите и на зъбите. Нивата и пропорциите на калция и фосфора в диетата на вашата котка са много важни. Още редовно изисквани минерали в диетата на вашата котка са: · Калий · Натрий · Хлориди · Магнезий · Микроелементи, такива като желязо, мед, манган, цинк и селен Вода Водата лесно се забравя в списъка с храни, но тя е витална част от диетата на котката и от крайна необходимост за нейния живот. Водата играе много роли в организма: 1. Тя е разтворител и е включена в комплексния процес на клетъчния метаболизъм. 2. Тя е основната съставна част на кръвта и участва в преноса на кислород и хранителни вещества през тялото. Тя участва и в отстраняването на въглеродния диоксид и метаболитите от системата. 3. Тя допринася за регулирането на температурата на тялото. 4. Тя е много важна за разграждането на хранителните вещества и за отстраняването на отпадъците посредством бъбреците. Отбиване През първите седмици живот малките котенца са изцяло зависими от млякото на майка си и нямат нужда от допълнително хранене. Понякога млякото от майката не е достатъчно. В такъв случай хранете котенцата със специално приготвен заместител на котешко мляко (може да я намерите при вашия ветеринарен лекар), през равни чести интервали през деня и нощта. Не използвайте краве или козе мляко – и двете имат много различни хранителни качества от тези на котешкото мляко и не трябва котенцата да бъдат хранени с тях. След около три до четири седмици котенцата стават изключително заинтересовани от околната среда. Това включва и твърдата храна на майката. Когато за първи път им давате да вкусят твърда храна, се уверете, че е добре накълцана – или я накиснете, ако е суха – и я поднесете в плитка чинийка. Разбира се, най-добре би било да използвате храна, която е специално направена за котенца. Те постепенно ще ядат все повече твърда храна, докато не бъдат напълно отбити на около осем седмици. Котенца сирачета Храненето на осиротели котенца е предизвикателство. Котенцата сирачета имат две жизненоважни изисквания: · Подходяща околна среда · Подходяща храна Котенцата се нуждаят от топла среда. През първите седмици е най-добре инкубатор да контролира температурата, но и затопляща лампа или бутилка с гореща вода, увита в одеало, могат да бъдат подходящи. През първите три седмици живот малките котенца трябва да бъдат стимулирани да уринират и да се изхождат. Можете да симулирате майчините стимулации на анално-гениталната зона като нежно потривате парче топъл, влажен памучен тампон (подобно на езика й) по ануса, гениталиите и по коремната стена. Котенца на по-малко от една седмица трябва да бъдат хранени по шест пъти на ден, или на всеки четири часа, денонощно. Майчиното им мляко е по-богато на калории, протеини и лактоза, отколкото е млякото на кравата или козата. Това е причината, поради която не можете да храните осиротели котенца с „обикновено” мляко. Трябва да можете да си набавите търговско приготвени млечни заместители, специално направени за котенца, от животновъд или от вашия ветеринарен лекар. Хранете котенцата бавно с малка спринцовка. Уверете се, че прясно приготвяте млечната субстанция за всяко хранене и я затопляте до около 38˚С (телесна температура). На възраст около три седмици котенцата започват все повече да изследват околната среда. Те вече би трябвало да могат да пият млечната си субстанция от купичка и дори да гризат твърда храна. Давайте толкова храна на вашите котенца, колкото си поискат – те рядко преяждат на този етап от живота си. Използвайте много вкусна, калорична и питателна храна за котенца. На около осмата седмица котенцата ще бъдат напълно отбити. Растеж на котенцата Порастването е много енергично занимание. Малкото котенце се нуждае до четири пъти повече калории на килограм тегло отколкото възрастната котка. От друга страна, стомахът на котенцето е много по-малък от този на порасналата котка – първоначално не много по-голям от човешки нокът на палеца – затова храната трябва да бъде особено богата на калории и хранителни вещества. За да се уверите, че котенцето получава достатъчно храна, оставете го да яде, колкото си иска. Както обикновено, трябва да я снабдявате и с изобилие от прясна вода. Котенцата трябва да бъдат хранени по подходящо балансирана диета. Котенцата се нуждаят дори от повече белтъчини от възрастната котка и тези белтъци трябва да съдържат всичките нужни аминокиселини за растеж. Те също така имат нужда от определени витамини и минерали – в правилните количества и баланс – за здрави кости и зъби. Търговско приготвената храна за котенца ще задоволи комплексните хранителни изисквания на котенцата. Говорете с вашия ветеринарен лекар или с животновъд относно избора на висококачествен продукт. На осмия до деветия месец вашето котенце трябва постепенно да бъде захранено – от три до четири дни – с храна, направена за възрастни котки. Повечето котки достигат напълно зрялото си тегло до първия си рожден ден, въпреки че на мъжките им трябва малко повече време отколкото на женските. До първата година вашата котка трябва да яде храна за възрастни котки. По това време може да намалите храненето до два пъти на ден. Помнете обаче, че многото малки яденета през деня съответстват на естествените хранителни навици на котките. Да заведеш котенцето у дома Смяната на домовете е много стресово за котенцето. Вие може да улесните прехода за нея, като създадете приемственост. Осведомете се за хранителните й навици от предния собственик – какъв вид храна е яла, колко и кога. Не бързайте да сменяте котешката диета; ако искате да правите промени, изчакайте, докато тя се приспособи и след това постепенно сменете храната за около три до четири дни. Когато котенцето ви пристигне в новия си дом, може да покаже признаци на стомашни разстройства и диaрия – то току-що е напуснало майка си и е изложено на странна нова околна среда. Ако има диария и това продължава повече от 24 часа или става все по-сериозно, консултирайте се с ветеринарния лекар. Хранете котенцето си само в негови собствени купички за храна и вода. Уверете се, че те редовно се почистват и че стоят настрана от семейните чинии. Осигурете винаги да има прясна вода на разположение. Когато котенцето ви първоначално е отбито от майка си, то ще иска да яде от четири до пет пъти на ден – оставете го да яде колкото си иска. На осмия или деветия месец честотата на хранене може да бъде намалена до две яденета на ден, въпреки че многото малки яденета през деня съответстват на естествените хранителни навици на котките. Котенцата растат много бързо. Техният апетит и нуждата им от храна също нарастват много бързо. Уверете се, че съобразно увеличавате количеството храна, което давате на вашето котенце. Добър съвет: оставете храната за 20 до 30 минути и след това изхвърлете недоизядената порция. Ще видите, че мъжките котенца ядат повече и порастват по-бързо от женските. Мъжките котки също така стават по-тежки, когато пораснат. Възрастни котки Количеството храна, от което се нуждае котката, варира в зависимост от индивидуалните различия в размера, активността и състоянието на котките. Говорете с ветеринарния си лекар относно това колко трябва да яде вашата котка. Научни изследвания показват, че когато котката има свободен продължителен достъп до храна, тя се храни често, но с малки количества през деня и нощта. Повечето котки, обаче, лесно се приспособяват към графика на хранене, наложен от стопанина. Обикновено възрастните котки се хранят по два пъти на ден. Котките имат много специален вкус за храната и могат да бъдат смятани за капризни и взискателни. Противно на кучетата, котките могат да отказват храна, която не им харесва, почти до положение на гладуване. Водата е важна част от диетата на котките. Уверете се, че прясна питейна вода винаги е на разположение за вашата котка, особено, ако я храните със суха храна. Следете колко много – или малко – пие вашата котка. Незабавно посетете вашия ветеринарен лекар, ако има внезапни промени в количеството вода, което котката ви поема – такива промени могат да бъдат знак за началото на многобройни медицински състояния. Но имайте в предвид, че вашата котка може да пие от други източници, различни от купичката й за вода – включително локви навънка, от някоя канелка или дори от тоалетната чиния. Въпреки, че повечето котки добре регулират количеството поемана храна, някои преяждат. Ако котката ви е с наднормено тегло, намалете количеството храна, което й давате за всяко ядене и спрете да й давате малки закусчици или изкушения във времето между двете хранения. Уверете се, че съседите ви не я хранят без вашето знание! Неактивните домашни котки е по-вероятно да станат с наднормено тегло отколкото активните животни, които бягат навънка – затова играйте с вашата котка, за да увеличите нивото на активност и да я поддържате слаба и в добра форма. Говорете с ветеринарния си лекар, ако котката ви е видимо с наднормено тегло. Той или тя може да предложи специална програма за сваляне на килограми и по-ниско калорична диета. Стремете се към постепенно и контролирано сваляне на килограми под стриктен контрол и никога не подлагайте котката си на строга ограничителна диета – това може да бъде болезнено и потенциално фатално за някои котки. Котки майки Ако мислите, че котката ви е бременна, консултирайте се с ветеринарния лекар за съвет. По време на бременността вашата котка ще се нуждае от повече храна – включително специална храна – за да се осигури растежа на нейните неродени котенца. Още повече, за разлика от повечето бременни животни, които качват килограми предимно в последната фаза на бременността, бременната котка започва да увеличава количеството приемана храна почти веднага след чифтосване. Тя бавно увеличава количеството храна, което поглъща, и по време на последните две седмици от девет- седмичната й бременност може да яде два пъти повече от нормалната си дажба. Вашата котка планирано натрупва допълнителни калории в тялото си, за да могат те да бъдат използвани после по време на бременността и в периода на кърмене, когато може да й е трудно да яде достатъчно, за да задоволи нуждите си. По време на целия период на бременност и кърмене хранете толкова котката си, колкото тя се нуждае, за да задоволи апетита си. Идеално би било, ако е подложена на специално концентрирана диета – стомахът и е с ограничен капацитет, когато утробата й е пълна с котенца. Диетата трябва да бъде обогатена, така че да може да яде достатъчно, за да задоволи нуждите си. В частност, по време на кърменето, уверете се, че котката ви има достъп до храна и през нощта. Изискванията за калории при кърмещите котки зависят от броя котенца, които тя отглежда, и от тяхната възраст. Тези фактори влияят на количеството мляко, което тя произвежда. До петата или шестата седмица след раждането, количеството храна, което изяждат майката и малките котенца, може да бъде три пъти по-голямо от средното за една възрастна котка. Поддържайте храненето на това високо ниво, докато котенцата не бъдат отбити, след това постепенно намалявайте дажбите до достигане на нормалното количество. Общото състояние и здравето на котката-майка са най-добрите показатели за това, дали тя приема достатъчно количество храна. Следете за каквито и да е знаци за отслабване или напълняване и съобразно с тях настройвайте количеството храна. Котенцата обикновено започват да приемат твърда храна на около четвъртата седмица, въпреки че не трябва да бъдат напълно отбивани, докато станат на около осем седмици. Възрастни котки През последните десетилетия, продължителността на котешкия живот се увеличи значително. Това е в резултат на напредъка във ветеринарната медицина, превенцията на сериозни животозастрашаващи болести, както и подобряването на грижите за домашните любимци и храненето им. Когато предложите на възрастната си котка подходяща диета, вие можете да удължите продължителността и да запазите качеството на нейния живот. Подходящата диета помага за превенцията на болести и за задоволяване на нейните особени нужди като възрастна котка. Хората и кучет |